Лукът (Allium cepa) е зеленчук растящ по нашите земи още в годините преди Христа. Той има голямо съдържание на витамин С, В6 и желязо. Освен това помага за предотвратяването на тромби, коронарни болести и също така, чрез свойството си да разширява кръвоносните съдове, намалява риска от инсулт. В древен Египет лукът е бил изключително разпространен, както в бедните, така и в заможните домакинства. За древните египтяни обаче, лукът не е бил само кулинарен и лечебен продукт. Те смятали, че благодарение на неговите лечебни свойства, той бил вълшебен и погребвали мумиите, с прикачен лук на различни краища на телата им, като вярването им било, че той ще помогне за здравословен задгробен живот.
В българската кухня лукът е широко разпространен. Ние го използваме, както в ястия с меса, така и в зеленчукови супи и кулинарни специалитети. Сухият лук е изключително удобен за използване. Спестява много време и сълзи в кухнята. Лесно може да бъде запържван, карамелизиран или обратно хидратиран с помощта на вода, като за целта ще е нужна 1 част лук и около 3 части вода. Идеален е за влагане в кайми, защото за разлика от пресния лук, не съдържа вещества намаляващи трайността на продукта.
